Александър Тачев е само на 28 години, но учениците се

 Александър Тачев е единствено на 28 години, само че учениците се поучават с него при разнообразни житейски обстановки и са уверени, че е „ популярен психолог “. Как младият философия, с едвам четири години процедура, съумява да завоюва доверието на младежите и да отговори на високите условия към тази специалност, прочетете в взаимната графа на издателство Клет България и 24 часа „ Учителите на България “.

 Александър Тачев преподава метафизичен цикъл на възпитаници 8. до 12. клас в плевенското Средно учебно заведение “Стоян Заимов ”. С това учебно заведение е обвързван като че ли целият му живот. Той освен е ученик на гимназията, само че и майка му е била философия там. Закономерно, Александър е отличен възпитаник, без опция да отиде неопитен в час или да скрие някоя оценка. Като учител майката на Александър се отличава с възприятието си за комизъм и умеенето да подготвя учениците. Това взаимоотношение впечатлява Александър и философията и логиката на психиката стават обичаните му предмети. Днес господин Тачев се стреми да ползва същия метод в часовете, само че на оня стадий от живота си, може би поради престижа на родителя – преподавател, не смее даже да си показа себе си застанал зад катедрата.

 След гимназията кандидатства във Великотърновския университет и го одобряват от първи опит във Философския факултет. „ Логиката ме затрудняваше много, в този момент пък би трябвало да я преподавам, само че най-малко я научих “, с възприятие за комизъм декларира Александър. Пътят назад към неговата гимназия се открива с такава лекост, че като че ли е бил предначертан. Едва приключил семестриално, Александър взема решение да кандидатства за работа в СУ „ Стоян Заимов “. Подава документите си и с изненада, единствено часове по-късно, схваща, че е признат. Датата е 10 септември. Така единствено за пет дни бъдещият преподавател би трябвало да се приготви за началото на образователната година с уроци и разпределения – все неща, които не се преподават в университета. Няма и никаква визия по какъв начин ще преодолее вродената си срамежливост, когато застане пред учениците. И до момента си спомня практическия изпит като едно от най-страшните си прекарвания, застанал пред вперените очи на единадесетокласниците, трептящ от терзание.

 Така господин Тачев стартира своя път в учителската специалност на скромните 24 години. Негови сътрудници в действителност стават досегашните му учители, към които продължава да изпитва голям почит и да се обръща на „ Вие “. И до момента му е необичайно да им заприказва на малко име, без значение че след четири години към този момент е натрупал преподавателски опит и самочувствие. „ Университетът не дава познание за самата специалност, тук сътрудниците са скъпи “, споделя господин Тачев.

 Майка му, въпреки в този момент да преподава в друго учебно заведение, си остава един от главните образци за подражателство. От нея възприема метода учителят да е другар с учениците, само че и да е придирчив и да пази границите. Този баланс е основен, тъй като работата е доста динамична, всеки ден се случва нещо друго. Познаването на учениците и положителната връзка градят взаимното доверие и почитание, а оттова и улесняват образователния развой. Александър дава образец с десетокласниците, на които става класен началник от тази образователна година. Преподава им и се познават отпреди, само че едвам в този момент ги опознава в действителност. И то тъкмо в година с пандемия и онлайн образование. „ Давам всичко от себе си, само че обстановката ме затруднява, по-труден е контролът “, споделя младият преподавател. В часа на класа децата се държат друго, споделят повече с класния и разчитат на неговото схващане. Независимо от близостта във възрастта им, господин Тачев не разрешава да фамилиарничат или да злоупотребяват с доверието му, при проблем се пробва да разбере каква е повода за дадена постъпка и по този начин ученикът самичък да проучва и оцени държанието си.

 Първия път, когато ученичка поискала от него съвет за фамилен проблем, Александър осъзнал, че към този момент го възприемат като човек, от който могат да се учат и да се вслушат в мнението му. В различен случай юноша, счупил стъкло, го попитал дали да си признае. Всеки преподавател с дълготраен опит може да се припознае в такава обстановка, само че когато си млад и тя ти се случва за първи път, осъзнаваш в действителност какъв брой огромна отговорност носиш, тъй като възпитаваш и формираш хора. Разбира се, господин Тачев посъветвал младежа да си признае и да събере пари, с цел да възвърне стъклото, само че и научил учениците на още нещо - в случай че ни се случи нещо неприятно, това е необходим урок за нас, през опита научаваме и за себе си, и за другите, и за всяко нещо си има причина и тъкмо несъмнено време, място и хора да се случи. Отговорността е едно от главните неща, с които се занимава философията. Да познаваш възгледи отпреди хиляди години, ти дава познания, които уголемяват мирогледа. Александър също постоянно дава образци от житейския си опит и макар младостта си свързва ловко написаното в учебника с човешката ни природа.

 „ Ролята на учителя е да подтиква и насочва децата в вярната посока. Учителят отваря вратата към знанието, само че ученикът самичък взема решение дали да влезе “, уверен е господин Тачев. Г-н Тачев не се задоволява просто за опише материала, а посредством полемика и свободно шерване на мнение желае децата да усвоят и осмислят информацията и сами да стигнат до заключенията. Следвайки житейската мъдрост „ повторението е майка на знанието “, постоянно изпитва на едни и същи въпроси разнообразни възпитаници. Понякога се оказва, че вторият не може да отговори, тъй като не е квалифициран, само че и не е слушал отговорите на първия изпитан. Така Александър преподава още един значим урок - умеенето да се концентрираме в това, което вършим, с цел да дадем оптимално качество в това, с което се занимаваме.

 Уроците включват доста тематики за дискутиране. В часовете по логика на психиката обсъждали ролята на езика на тялото в връзката. Г-н Тачев трябвало да отгатне по кое време някой споделя неистина, по кое време - истина. Децата били впечатлени от своя преподавател, заключили, че е „ популярен психолог “.

 Младият преподавател харесва динамичността в работата си, срещите с доста хора, занимателно му е и с учениците, и с сътрудниците: “Всеки ден е друг. В даден клас, даже единствено един възпитаник да отсъства, това трансформира вибрацията, всичко е друго, безусловно целият клас и целият ден се трансформира. “ Неговият нюх към звученето, хармонията в класа се дължи ненапълно и на любовта му към музиката, която е негово занимание и пристрастеност. Така както сполучливо композира електронна музика, по този начин усеща и децата какво мислят и желаят. И като че ли, с цел да има цялостно благозвучие в тоналностите на хората, с които животът го среща, бъдещата му брачна половинка също е учителка. Споделят опита си вкъщи и си оказват помощ.

 „ Професията изисква голямо самообладание и човек би трябвало да усеща в действителност, че тази работа е за него. Прибираш се вкъщи и продължаваш да мислиш за работата. Всички старания си заслужават поради момента, в който осъзнаеш, че си спечелил доверието и другарството на своите възпитаници “, уверен е Александър. „ Да си преподавател, е предопределение. Тази специалност е фундаментална за човечеството, тъй като учителите преподават освен уроците, само че и построяват бъдещото потомство. “

Инфо: www.24chasa.bg